Бележка от режисьора Стефан Куцев
(English version below)
По време на разходките си из крайградските гори по време на пандемията, когато контактът не беше възможен, а медиите масово заливаха екраните ни с изображения на ковчези по време на пандемията от COVID-19, открих фабрика за ковчези в покрайнините на Берлин. Откритият двор, пълен с дървени кутии и мъже работници, ме впечатли, докато стоях отсреща на улицата, и веднага си представих един кинематографичен цикъл: дървета, дърво, ковчези, погребения, земя, дървета. Или: живот, чиракуване, работни смени, ресурси, заплащане, умиране. Интереснa ми беше не само повтарящата се тема, но и самата фабрика, която беше много стара, от времето на ГДР, но въпреки това използваше модерна компютърна технология, Тази странна атмосфера и усещане на времето като сгъстено ме очароваха. Запознавайки се с собственика и работниците зад портата на фабриката, не спирах да се чудя колко незначителна изглеждаше смъртта тук, в момента на изработването на ковчезите. Колкото и прагматично да изглежда, като броя работни часове на всяка смяна, питам се колко пъти те мислят за собственото си погребение в един от продуктите си между работните процеси.
Докато продължавахме да снимаме, аз проучих по-подробно икономиката, гробовете от дървета, съвременните погребения с гъби, кремацията и капиталистическите бюрократични процедури, свързани със смъртта в западния свят. Намирам за доста странно, че днес има само няколко и малко използвани алтернативи на погребенията, които използват ковчези, произведени чрез обелването на кората на дървета и кремация. По този начин този филм се опитва да наблюдава едно реално място и да създаде медитативно пространство, за да повдигне по-дълбок въпрос за това как колективно, духовно и екологично се справяме с мъртвите и самата смърт. Като размишлявам върху човешкия живот в рамките на работните условия, икономическите структури и автоматизираните процеси, виждам фрагменти от това как човечеството постепенно се изтрива в технологичното развитие и експлоатацията на природните ресурси.
Това, което ме впечатлява лично и кинематографично е, че простият и вечен образ на ковчега, геометрично проектиран малко по-различно от обикновена дървена кутия, ни провокира и дразни само с чистия си вид. Мисля за него като за повърхност, като за екран за вътрешно отражение, за нещо толкова неразбираемо, че може би е по-добре да бъде заключено и да бъде погребано, напомняjки за едно тревожно табу, a именно невъзможността да се изправим пред смъртта.
Но прагматичната и техническа реалност и наблюдението на работните процеси на 16 мм лента позволяват на работата да изглежда далеч от погребение и траур. Непродадените бройки на ковчези са просто намалена стока – хигиеничен съд за разлагане и продукт за продажба, необходима стока и капитал. Тук почувствах, че трябва да вмъкна фикция, в която могат да се приемат интуицията, екзистенциалното размишление и неизвестното.
Позволявайки на реалното място да съжителства с перспективата на външен човек, аз инсценирах сцени с актьори, които се сливат с работниците на фабриката. Давайки пространство на призрачното, реалността и работата се съпоставят с призрачни моменти на работници в самота, докато фабриката изглежда, че произвежда празни ковчези мистериозно сама и в отсъствието на хора.
Стефан Куцев е български сценарист и режисьор, израснал в Германия, който в момента живее и работи в Кьолн. Учил е кино и изкуство в Университетa за изящни изкуства в Хамбург (HFBK), Академията за изящни изкуства във Виена и в Академията за медийни изкуства в Кьолн. Той се фокусира върху разказването на истории, комбинирайки сценаристиката, игралното кино и документалистиката, както и върху продуцирането на експериментални филми. Късометражните му филми „Restbestand“ (Наличен остатък, 2025), „Hauspausen“ (Houseprints, 2024) и „Schwärmen“ (Swarm, 2020) са представяни на международни филмови фестивали като DOK Leipzig, Rencontres Internationales Paris/Berlin, Международния фестивал за късометражни филми в Пекин и Международния филмов фестивал в Стокхолм.
Дебютният му игрален пълнометражен филм „Why Hasn’t Everything Disappeared Yet“ (2026) имаше премиера в секцията „Bright Future“ на Международния филмов фестивал в Ротердам, 2026. В момента той работи по втория си пълнометражен филм „Schweres Licht“ (Heavy Light) в рамките на Sofia Meetings.
Director’s Statement
On walks through the suburban forests during the pandemic, when contact wasn’t possible and the media massively flooded images of coffins during the covid-19 pandemic over our news screens, I discovered a coffin factory in the outskirts of Berlin. The open yard full of wooden boxes and male workers struck me, while I was standing across the street and immediately projected a cinematic cycle: trees, wood, coffins, burials, earth, tress. Or: life, apprenticeship, work shifts, resources, payment, dying. It wasn’t only the the circling theme I found interesting, but the very old GDR factory itself, mixed with modern computer technology, which strange atmosphere and its feeling of condensed time fascinated me. Getting to know the owner and the working men behind the factory gate, kept me wondering, how unimportant death seemed here, in the moment of constructing coffins. As pragmatic as it seems, counting working hours of each shift, I ask myself, how many times do they think of their own burial in one of their products between work steps.
As we repeatedly kept shooting, I further researched on economy, tree graves, modern fungi burials, cremation and the capitalistic bureaucracy procedures of dying in the wester world. I find it quite strange, that there are only a few and little used alternatives to burials today, than still debarking trees for coffin production and cremation. Thus, this film tries to observe a real location and create a meditative space to raise a deeper question on how we collectively, spiritually and ecologically deal with the dead and death itself. By contemplating on human life within working conditions, economic structures and automated processes, I see fragments of how humanity is gradually erasing itself in technological development and exploitation of natural resources.
What strikes me personally and cinematically is that the simple and timeless image of a coffin, geometrically designed slightly different than just a wooden box, provokes and irritates us just by the sheer sight of it. I think of it as a surface, like a screen for an inner reflection, about something so incomprehensible that it’s perhaps better locked away to be buried; pointing to an unsettling taboo, as we don’t want to face death.
But the pragmatic and technical reality and observation of work patterns on 16mm, lets the work appears far from burial and mourning. The unsold copies of coffins are a simply reduced commodity - a hygienic vessel for decomposition and a product to be sold, a needed good and capital. This where I felt to blend in fiction, where a gut feeling, existential reflection and only the unknown can be assumed. Allowing the real location to coexist with an outsider’s camera perspective, I staged scenes with actors who blend in with the factory workers. Giving space to the haunting, reality and work is juxtaposed with ghost-like moments of workers in solitude, while the factory appears to be producing empty coffins mysteriously on its own and in the absence of men.
Stefan Koutzev is a Bulgarian writer/director who grew up in Germany, currently working and living in Cologne. He studied film and art at HFBK Hamburg, Academy of Fine Arts Vienna and the Academy of Media Arts Cologne. His focus lies on narrative storytelling at the intersection of screenwriting, fiction and documentary practices, as well as the production of experimental films. His short films Restbestand (Unsold Copies, 2025), Hauspausen (Houseprints, 2024) and Schwärmen (Swarm, 2020) have screened at international film festivals such as DOK Leipzig, Rencontres Internationales Paris/Berlin, Beijing International Short Film Festival and Stockholm International Film Festival.
His debut fiction feature Why Hasn’t Everything Disappeared Yet (2026) premiered in the Bright Future section at the International Film Festival Rotterdam 2026. Currently, he’s in development of his second feature film Schweres Licht (Heavy Light) at Sofia Meetings.
