Образи и противообрази
Интервю със Слава Дойчева
Дони Георгиев: Доколкото знам, късометражния ти филм Квадрант тръгва от една лична история, лично преживяване и също така е резултат от креативен процес по време на фестивала в Локарно. Може ли да ни разкажеш малко повече за идеята и креативния процес зад Квадрант?
Слава Дойчева: Квадрант е плод на работата ми в един 10-дневен уъркшоп за работа с архиви с Раду Жуде. Бях кандидатствала месеци по-рано без да подозирам, че когато отида там, ще съм между 2-рата и 3-тата си химиотерапия. Знанието за рака вътре в мен оцветяваше абсолютно всичко и беше единствената тема, с която можех да се занимавам. Никога не съм правила филм толкова бързо, но процесът всъщност беше много творчески и аз се забавлявах. В общи линии 2 дни Раду ни показва филми, 3 дни се ровихме в архивите на швейцарската телевизия и 5 дни монтирахме под неговото менторство.
Д.Г. В основата на филма стои образователен телевизионен запис от 70-те, в който лекар преглежда гърдите на жена. Как намери тези кадри и как взе решението те да заемат централно място във филма ти?
С.Д. Архивът на швейцарската телевизия е много добре организиран и можеш да търсиш по ключови думи. Прегледах абсолютно всичко, което ми излезе за рак на гърдата, но този отрязък ми проговори по един много особен начин. В начина по който е заснет има нещо не-телевизионно и музиката на Сати го “отлепва” съвсем, но това, което ме докосна най-силно и се припознах, беше уязвимата позиция, в която е поставена и разглеждана жената - освен че е буквално оголена, тя е третирана като предмет. Има някакъв парадокс - тя е едновременно сексуализирана и десексуализирана… Когато станеш пациент по някакъв начин губиш автономията над тялото си, предаваш се в ръцете на други - да те опипват, мачкат, оглеждат…
Д.Г. Квадрант е разделен на четири части, всяка от които изследва по различен начин архивни кадри и е датирана като дневник. Как стигна до решението да структурираш филма именно така – като четириделна форма?
С.Д. Не исках да правя стандартен, последователен наратив и идеята се оформи бързо още в първия ми разговор с Раду в монтажната. Искахме да видим какви различни трактовки могат да се направят с един и същи изходен материал. Квадрантът сам по себе си е важен онкологичен термин - окръжността на гърдата се разделя на четири и така се локализира къде точно се намира туморът. Идеята, формата и заглавието се напаснаха по естествен начин.
Д.Г. Гласът зад кадър, а именно твоят глас, първо чете диагнозата си със студен и равен тон, точно както е написана на амбулаторния лист, а по-късно изброява идентичностите, които болестта е поставила под въпрос: „феминистка, активистка, дъщеря, сестра, любима…". Трудно ли беше да се изправиш пред самата себе си по толкова лично, почти клинично откровен начин за филма?
С.Д. Всички мои филми са разкриване под една или друга форма, и аз съм приела, че “оголването” е част от моя процес. По-трудната част определено е била да се изправя пред себе си, със или без филм. Когато гледаш към смъртта, един филм може дори да е смешна дреболия. Той просто е придал форма на процес през който съм минавала в точно онзи момент. В този смисъл, за мен Квадрант е авто-портрет тип моментна снимка. Два месеца по-рано или по-късно щях да направя съвсем друг филм.
Д.Г. Третата част ми е доста любопитна. В нея кадрите са забавени и гласът зад кадър е друг, създавайки една медитативна атмосфера. Дори докато гледах филма някак си се поставих в една такава ситуация и започнах да мисля за стреса в ежедневието и за ефекта върху тялото от постоянната психическа и физическа борба с нещо. Как осмисляш връзката между физическото и медитативното, или временното изчистване на съзнанието от стимули?
С.Д. Връзката между ум и тяло, психика и здраве, е доста изследвана, доказана и документирана. Един от първите въпроси на моята онколожка беше дали съм имала големи стресори в последните 1-2 години. Отговорът ми беше да.
Текстът е адаптиран от реална медитация, разработена от американския лекар д-р Симонтън за подпомагане на лечението на раково болни. Много бях впечатлена, че с този метод образите се разделят на добри и лоши. Че лечението се извършва с противо-образи и разиграване на сценки - тоест някакво вътрешно правене на кино.
Д.Г. Последната част е с дата 15.03.2023, точно преди 3 години. Тази част се фокусира върху този процес на „оголване“ пред болестта, на фрагментация на личността и всичките и идентичността като че ли болестта превзема всяка една от тях. В същия момент кадърът прелива от една пукнатина в гърдата на жената към нейното силно пикселирано лице. Разкажи ни повече за тези визуални решения, експеримента и процеса на работа по филма, тъй като тук успяваш умело визуализираш едни сложни вътрешни, психологически състояния, един важен способ в киното.
С.Д. Повечето решения в този филм съм взимала бързо и интуитивно, на принципа какво ще стане ако? Беше ми интересно да режа, манипулирам и деформирам образите - това в предишните си игрални филми дори не съм допускала, че е възможно. Дисекцията напълно прилягаше на темата, а целта ми беше наистина да видя какво ще остане накрая - като отлюспване на лук.
Д.Г. Извън рамките на този филм, има ли нещо ново по което работиш? Какво можем да очакваме – отново експеримент с формата както при Квадрант?
С.Д. Квадрант наистина беше моментна снимка от един дълъг процес. Сега, когато е минало малко време и аз имам отстоянието не само да документирам, но и да осмислям, работя върху друг по-дълъг филм за този период. Формата е доста различна, но отново експериментална - опитът с Квадрант беше много освобождаващ и разпали любопитството ми да пробвам неща, които не съм правила досега и не знам как ще се получат.
Слава (р. 1988, София) е българска сценаристка и режисьорка, завършила Лондонското филмово училище. Творчеството на Слава е лично и интимно - тя често обръща камерата към себе си и близките си за да изследва въпроси за идентичност и принадлежност. Последните ѝ три късометражни филма са носители на множество награди и са прожектирани на над 100 фестивала, сред които Локарно, Палм Спрингс, Сараево, Упсала и Талин.
Завършила е Berlinale Short Film Station, Locarno Spring Academy и е носителка на голямата награда на European Short Pitch. Членка на Европейската филмова академия. Освен, че пише и режисира, Слава понякога играе в български игрални филми и има две изложби като визуална артистка.
В момента преподава кино в Американския университет в Благоевград.
