„Нафталиновите записи“ се намира на границата между филм eсе и аналогов ужас, движейски се между фикцията и документалистиката. Видеото използва намерени кадри, монтирани кадри от видеонаблюдение, новинарски емисии, реални и фиктивни документи, записи от бордови камери и материал от българската телевизия от 80-те и 90-те години, в постконспиративна история, пропита от дълбока параноя, постистина, ускорение и срив на истината. Тези фрагменти създават разказ чрез нуждата на зрителя да ги свърже: твърде човешки рефлекс да превръщаме фрагментите в причина, намерение и конспирация. Една на пръв поглед банална сцена става нестабилна под погледа на зрителя. Намерените кадри пресъздават това фрагментирано преживяване на постсъветския колапс не като носталгия, а като метод на възприятие.
През 2023 г. в България е открита картина, приписвана на Джаксън Полък, по време на разследване за трафик на културни ценности. Картината е намерена в гардероба на спалня в село ███ ███████, а собственикът, български художник, живеещ в покрайнините на София, заявява, че не знае дали тя е автентична. Творбата не е била обявена за открадната и няма потвърден запис в каталога на Полък; на гърба ѝ е открито ръчно написано посвещение на английски език към Лорен Бакал, с дата 16 септември 1949 г., както и подпис и официален румънски държавен печат, свързващ я с частната колекция на Николае Чаушеску.
“Нафталиновите записи“ e част от изложбата „Черен пазар“/Black Market в Галерия ПУНТА, София, с куратор Камий Велюе/Camille Velluet.
Изложбата може да бъде видяна в галерия ПУНТА до 11.07.2026.
Никола Стоянов е съвременен мултидисциплинарен артист, философ и преводач базиран във Sofia, България. Автор е на многобройни изложби, като специализира в областта на фотографията и дигиталното изкуство, изследвайки пресечните точки на технологията, философията и естетиката.
Работата му се занимава с теория-фикция, постхуманистични изследвания и експериментални художествени методики, размивайки границите на съвременното визуално изкуство.
Художествената практика на Стоянов интегрира инфраструктура, технологичния апарат и ежедневието, като слива хуманитарните науки с научните подходи. Практиката му има за цел да преодолее границата между изследователските и спекулативните практики.
През 2025 г. Никола Стоянов основава издателството “Временно издателство” заедно с Христо Калоянов и Филип Стоилов.
