Кръвта - между метафората и факта
Стефанѝ Стоева
Едно от интересните човешки проявления на свободната воля е доброволното мислене във вакуум. Това, което може да обезкорени мислите и да предложи нови идеи за бог… или поне за друга истина… или поне да е цветно и непредвидимо… или поне да има добър саундтрак.
Изгубени в иконите
Magick Lantern Cycle е цикъл от авангардни, окултно вдъхновени късометражни филми на Кенет Ангър (Kenneth Anger), заснети между 40-те и 80-те години на XX век. Работата му е нелинейна, магическа и пълна с особени контрастни линии. Тя наподобява остри колажни изделия, които са наблъскани с архетипи и цели сандъци протозаклинания. Ангър поставя ритуалността под микроскопите на Алистър Кроули и е член на Ордена на Телема, като е дълбоко вярващ в идеята за индивидуалната воля и вътрешната божественост на човека. Фундаментален образ на тази идея е самият Луцифер – първият изправил гръбнак срещу неправдата и ограниченията, първият последвал собствената си светлина към извисяването и знанието. Този прочит на религиозен сюжет води до заключението, че всъщност Луцифер е водачът на новата ера и романтично е посочено падението като освобождение на светлината в материята. Това белязва изцяло художествения път на Ангър (също така и гърдите му, тъй като има огромна татуировка LUCIFER на тях), чиято кариера започва по време на масовото създаване на култове в САЩ, ерата на контракултурата и психеделията и все още забранената хомосексуалност. Неговата работа генерално се занимава с границата между свещеното и еротичното, митологията и поп културата, божественото и разрушителното.
В Magick Lantern Cycle гравитират основно три от филмите на Ангър: Scorpio Rising (1963), Invocation of My Demon Brother (1969), Lucifer Rising (1972–1980), които са неговите Nigredo / Albedo / Rubedo. *
Кадър от филма Scorpio Rising (1963)
С първия (Scorpio Rising, 1963) той се опитва да нарисува процеса на разпад на цивилизацията и причините за нейното унищожение. По-реалистичен, бърз и студен, той води към усещането за спешна необходимост от въвеждане на други житейски процеси и навежда на мисълта, че те не са далеч от нас. Шест години по-късно излиза Invocation of My Demon Brother (1969), чийто композитор е Мик Джагър, но музикалното фиаско на филмите ще разгледаме по-подробно след малко. В този филм Ангър успява да прокара линията за трансформацията, разпада на образа и предава нюанса за набъбващата свобода. Някои от кадрите влизат и в следващия му филм. Интересно е, че той винаги играе ролята на Маг в произведенията си. Онзи, който предизвиква, пробужда и е проводник на светлината. Самият той споделя, че на първо място се чувства магьосник, а на второ – създател на филми, както и неведнъж е споменавал, че това не са изцяло филми, а ритуали.
Кадър от филма Invocation of My Demon Brother (1969)
Интересен факт за споменаване е, че Ангър е публикувал новини за собствената си смърт. Желанието му е да разпали интерес за филмите си в предпремиерен период и да изпрати съобщение, че независимите създатели нямат достатъчно голямо финансиране, за да се изразяват (IN MEMORIAM. KENNETH ANGER. FILMMAKER 1947–1967 / Village Voice).
Каскада не особено успешна, поне не толкова, колкото тази на Алистър Кроули.
Последният и най-трудоемък филм е Lucifer Rising (1972–1980). Сега, това е наистина ритуал. Не толкова, защото филмът блести наситен от стойност – обратното. Бих казала, че е най-слабото звено от трите филма в цикъла. Изглежда недодялан и гардеробен в сравнение с предшествениците си. Неговата работа е да затвори кръга и да доведе новата ера. Това се случва в някаква лишена от фантазия халюцинация, водена от египетски божества, преминаване от матриархат в патриархат, портрети на Кроули и излюпващи се крокодили.
Хареса ми, може би най-много, присъствието на гигантското огледало, което има надпис BASS & CO’S PALE ALE. То със златните си букви ми напомни на работата на художника Арон Рот и се присетих, че всичко, свързано с хората, носи блясъка на тяхната материалност и абсурдност, и че всъщност Ангър си е позволил да изиграе един последен танц с човешките притежания.
Накрая Луцифер се появява като неонова летяща чиния на фона на египетските чудесии. He was always just a concept, you guys. Ритуалността на филма е предадена по много анимационна линия, приличаща по-скоро на комикс, отколкото на спиритуално преживяване, каквато заявка дава, че е. Филмът не успява да се изстреля в отредената си космическа орбита, а остава на земята като един само представян на ум образ.
Bobby, why are you in prison?
Това, което е ритуал и прави филма шедьовър, всъщност е историята на заснемането и участниците. Кенет Ангър започва да търси своя Луцифер и дава това име на мъже, които остават с него в къщата му (William Westerfeld House / Russian Embassy, San Francisco County) за няколко дни. Никой не успява да задържи вниманието му дълго. Историята, която се разказва за запознанството на Ангър с Боби Босолей, е следната.
В края на 1966-та година Ангър се озовава на събитието Невидимия цирк, организирано от The Diggers и The Bay Area Sexual Freedom League в църквата Glide Memorial Church, които привлекли групата на Босолей - Orkustra, за да осигури музикален съпровод на трупа голи бели денс танцьорки. Ангър за първи път вижда Босолей да свири на китара, докато облизва женски гърди. След това веднага отива да му предложи участие във филма.
Босолей се съгласява, но двамата имат доста разминавания. Босолей е властен и се опитва да режисира. Следващите две години са ключови, защото Боби се включва в семейството на Чарлс Менсън и убива човек (Гари Хинман), чието убийство се превръща в стил на подражание и идеологическа рамка за следващите т.нар. революционни убийства Тейт–Лабианка. Боби Босолей е задържан и първоначално осъден на смърт, след което помилван на доживотна присъда. Това е важно.
Ангър продължава с опитите си да снима филма, като през 1970 г. получава и финансиране, лъжейки, че отива да прави документален филм за Египет -отново, защото е бил там и преди и е успял да заснеме Черната събота (Cairo Fire / Black Saturday, 26 януари 1952).
Опитвайки се да снима в Египет, той разбира, че Мaриан Фейтфул (звездата от филма, играеща богинята Лилит) е пристрастена към хероин. Ангър споделя в интервю през 2013 г., че тя е имала… наглостта да носи малко хероин в кутията си с гримове под пудрата за лице. Ако беше арестувана или разкрита, всички щяхме да бъдем разстреляни – това беше наказанието тогава. Мисля, че всички наркотици са патерици – не са ви необходими, за да бъдете креативни…
Ангър все още няма музика и тоя филм е баси въртележката. Тогава, той се запознава с Джими Пейдж от Led Zeppelin на търг, където и двамата наддават за сувенир на Кроули. Пейдж кани Ангър да остане в неговата къща, която също е принадлежала на Кроули (усещате каква е хавата) и режисьорът успява да го убеди да направи музиката за филма. Ангър дори го обявява публично през 1972 г. и прожектира част от филма по време на публична изява в университет. През октомври 1976 г. Ангър се скарва със съпругата на Пейдж, Шарлот, която го изгонва от дома им в Лондон. Ангър дава пресконференция, в която обявява Пейдж за хероиново зависим и вече пресъхнал музикант.
Саундтракът на Пейдж е доста по-религиозен и буквален. Неговата тежест провокира тревога. Усеща се тръбно ехо и нарастваща параноя, която отсъства от филма.
https://www.youtube.com/watch?v=oICleLYZFqI&list=RDoICleLYZFqI&start_radio=1
BOBBY, BOBBY! CAN YOU WRITE LETTERS FROM PRISON?
След като научaва, че Пейдж е отстранен от проекта, Босолей пише на Ангър от затвора TRACY (DVI) в Калифорния, предлагайки му да композира саундтрак за Lucifer Rising, както първоначално се били споразумели почти десетилетие по-рано. С помощта на учител от затвора той успял да се сдобие с необходимите музикални инструменти и звукозаписно оборудване и сформирал заедно с други затворници Freedom Orchestra. Ангър продължавал да вижда Луцифер и неговата светлина в Боби. Явно Крoули е бил прав, като е казал, че от оловото на греха се ражда златото на съзнанието. Действително саундтракът на Боби Босолей ми допадна повече.
https://www.youtube.com/watch?v=5YdW2P6vuyg&list=PLIiJOzCU50vN_lDHf3oX_uPpzxZWQoN42
Неговите арпежни издевателства, действително създават атмосферата на течаща светлина. Музиката успява да хипнотизира без да доскучава. Това казва Ангър за процеса на записи в затвора:
In the end, I took a tape recorder in to Bobby in prison. He rounded up 12 other murderers who used to be musicians – there’s a lot of musicians in prison who got mixed up with selling drugs, but I mean they still could play music. So I recorded Bobby playing with the “all-killer orchestra”. Bobby said he was going to call his band the Powerhouse of Oz. I said: You can’t, because Oz means goat in Hebrew – though you’re not violating the L Frank Baum Oz book copyright, because Baum was a secret occultist and the Oz books are full of secret little jokes for people that understand magic.
Do what thou wilt
Естетиката на идеологията около превръщането на човека в богоподобен, чрез самопознание и воля е интересна и опасна игра. Кръвта никога не е само метафора и понякога убийци свирят саундтрака на филм за Луцифер, без да има нищо лошо в това.
*Алхимични процеси: Nigredo (чернота) е етап на разложение и хаос, Albedo (бялота) е етап на пречистване и възобновяване, а Rubedo (червенина) е етап на съединяване на противоположностите и постигане на съвършенство.
