Кратко интервю с Едмундс Янсонс - За музиката, анимацията и повторението като изразно средство*
Какво беше основното ви вдъхновение за музиката в “Свободно спускане в до мажор”?
„In C“ (В до мажор) на Тери Райли беше емоционална референция за мен от самото начало. Когато я слушаш, тя изглежда повтаряща се, но в същото време има и непрекъснато движение напред. Изглежда проста, но е неуловимо сложна. Енергично бурна, но и успокояваща. Но в този случай анимацията използва не само крайния резултат от тази композиция – музикалния запис – но и концепцията на произведението.
„In C“ е произведение с отворена форма, а крайният резултат от него до голяма степен се определя от взаимодействието и случайността между музикантите. Аз използвам подобен метод в анимацията. Филмът, подобно на „In C“, е съставен от модули, анимирани цикли, чието развитие и взаимодействие се диктуват от случайността, кодирана в музиката.
Как подходихте към сливането на музика и анимация?
Партитурата на „In C“ се състои от 53 модула с различна дължина, като всеки изпълнител може да ги повтаря колкото дълго пожелае. Докато модулните цикли се припокриват, нови мелодични и ритмични пейзажи се появяват и изчезват в непредсказуеми комбинации във възприятието на слушателя.
Повтарянето и циклите са органична част от средствата за изразяване на съвременните музиканти, но те са също толкова органични и за анимацията. В оптични играчки преди появата на киното, филмовите повторения и цикли в експерименталното кино и GIF файловете в ерата на интернет, повторението винаги е било естествена част от речника на аниматора. Freeride in C е моят опит да съчетая – да комбинирам повторението в музиката и анимацията в едно цялостно произведение, което да е възможно най-органично.
В същото време, това е и срамежлив поклон към всички обитатели на анимационния Олимп, които дълго преди мен са експериментирали в същата област на взаимодействие между музика и движещи се изображения.
Какво ви привлича към ненаративното и как то влияе на вашия подход към музиката и анимацията?
Интересите и естетическите предпочитания се променят, но в момента аз смятам, че ненаративните форми са по-отворени и подходящи за настоящата ситуация.
В момента, когато старият ред се разпада пред очите ни и светът се плъзга в неизвестна за нас посока, всяко авторитетно изявление, независимо дали е под формата на манифест, разказ или филм, ми се струва подозрително.
Ето защо формата на музикалното произведение, особено такава, каквато е в творчеството на Тери Райли – която се фокусира върху сътрудничеството, доверието, взаимното слушане – ми се струва много по-сигурна основа за творческа работа.
Смятате ли, че публиката с различен музикален опит възприема „ Свободно спускане в до мажор “ по различен начин? Как взехте предвид музикалното възприятие на публиката по време на продукцията?
Магията на това музикално произведение е, че е напълно отворено, както по форма, така и по отношение на различните възможни интерпретации.
Записът на The Young Gods, който съм избрал, е сравнително нов и акцентът върху силно ритмичното аранжиране го прави много достъпен за широка публика, привлекателен както за ценителите на академичната музика, така и за тези на танцовата, електронната или рок музика. Мисля, че това произведение по някакъв начин говори на всеки, което прави и филма универсално достъпен.
*Интервюто е предоставено от Square Eyes, дистрибутори на филма. Превод на български от Дони Георгиев.
Представянето на филма се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС по инвестиция BG-RRP-11.016-0049 с управляващ орган Национален фонд „Култура“. Цялата отговорност за съдържанието се носи от авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
