*Този филм съдържа сцени на насилие, кръв и/или силно плашещи елементи, които могат да бъдат обезпокоителни за някои зрители. Не се препоръчва за лица под 16 години.
*For English scroll down.
Разговор с Леви Ступс за Drijf
Дони Георгиев: Здравей, Леви, благодаря ти, че прие поканата ни за интервю. Тъй като Плаване (Drijf) е част от програмата ни „Летен залез“, която ще покажем тук, със „залязването“ на това лято през септември, исках да те попитам как беше твоето лято тази година?
Леви Ступс: Лятото ми беше много натоварено с работа и обмисляне на следващите ми професионални стъпки. Но имам планирана ваканция в края на септември, така че все още имам нещо, което да очаквам с нетърпение.
Д.Г.: Това е дебютният ти късометражен филм, ако не се лъжа? Можеш ли да ми разкажеш повече за процеса зад филма, откъде дойде идеята и как успя да я реализираш?
Л.С.: Когато започнах да пиша, имах много идеи за няколко преплитащи се сюжетни линии. Една от сюжетните линии беше за двойка, която бяга от остров. В крайна сметка реших да се фокусирам само върху историята на Джереми и Аурора и да оставя целия контекст на заден план. Ето защо те са на кора от дърво, без това да бъде обяснено. За мен, тъй като във филма има сцена с ампутация, все пак има смисъл те да плават на ампутиран обект. Това е пример за това как направихме филма като цяло – оставихме много място за органично развитие. Друг пример е в началната сцена. В сториборда Джереми просто държеше греблото си. Работех по музиката с Мик Лемаир и той каза: „Знаеш ли какво би било забавно? Ако Джереми си играеше с пениса си.“ И аз си помислих, че това е перфектният начин да го изобразим като една отсъстваща, детска фигура още от първия кадър. Освен това хората започват да се смеят още от първите три секунди на филма заради това.
Начинът, по който двамата герои взаимодействат и специфичната динамика между тях, всъщност се появиха, когато записвахме гласовете заедно с Анемоне Валке. “Скелетът” на филма съществуваше преди записите, но същината на историята се появи, докато работехме върху диалога. Фините и не толкова фини поведения на героите станаха централни във филма.
Д.Г.: Плаване (Drijf) разглежда взаимоотношенията между близки хора, тема, с която много хора могат да се свържат по един или друг начин, но разказва историята, смесвайки хумор с по-мрачни подтекстове. Какво ви вдъхнови да създадете историята по този начин и защо избрахте точно този подход?
Л.С.: Фините поведения и избори на героите се усилват на фона на тези много насилствени и безмилостни обстоятелства. Залогът е толкова висок, че през цялата история става все по-немислимо за героите да запазят взаимоотношенията си. Това прави филма много суров и абсурден.
Д.Г.: Какво повлия на визуалните решения и как смяташ, че стилът работи с историята и нейните емоционални промени? Какви инструменти/подходи използвахте, за да постигнете този стил на анимация?
Л.С.: Ами, аз съм се научил да работя само с TVPaint, така че това е, което използвахме за графиките и анимацията. Не вложих много работа в дизайна на героите и фона. Придържахме се към стила от сториборда, който направих. Аниматорите и аз го почистихме малко, за да е по-лесно да се анимира. Опростеният стил донякъде пасва на грубостта на историята. По време на постпродукцията много експериментирах с цветовете. Прекарах дни наред, докато не постигнах усещането за цветовата гама, което – поне за мен – пасваше на това, което се опитвах да предам.
Д.Г.: Има ли конкретни филми, режисьори или лични преживявания, които са вдъхновили Плаване (Drijf) или които вдъхновяват теб и твоя стил като цяло?
Л.С.: Винаги казвам, че когато работя върху сценарий, се опитвам да направя филм на Дон Херцфелд. Що се отнася до личните преживявания, Drijf, а също и новият ми филм, в крайна сметка са за мен самия. По-скоро в подсъзнателен, отколкото в биографичен смисъл.
Д.Г.: Как беше приет филмът от публиката? Коя беше най-изненадващата реакция, която си получил от публиката досега?
Л.С.: Не е точно реакция на публиката, но спечелването на наградата на журито в Анси беше просто лудост. Това беше едва третият фестивал, на който бяхме селектирани с моя малък дебютен филм, написан в хола ми. Никога не съм очаквал това.
Имам чувството, че Drijf има много големи фенове, но има и хора, които просто не го харесват. Няма много хора, които са някъде по средата. Повечето хора, които го харесват, се идентифицират с по-дълбоката история за тази двойка и разбират насилието, което съпътства филма. Понякога хората го харесват не защото разбират историята, а защото им напомня за „Happy Tree Friends“.
Д.Г.: Какво следва? Знам, че работиш по нов филм, как върви и кога очакваш да излезе?
Л.С.: Завършихме новия ми филм Klonter през януари и очакваме да излезе през октомври. Белгийската премиера ще бъде на Film Fest Gent, а също така сме селектирани за DOK Leipzig и Valladolid IFF.
*Представянето на филма „Плаване“ и този текст се осъществяват с финансовата подкрепа на **Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС по инвестиция BG-RRP-11.016-0049.*Цялата отговорност за съдържанието се носи от авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Interview with Levi Stoops on Drijf
Doni Georgiev: Hi Levi, thank you for accepting our invitation for an interview about your film Drijf! Since Drijf is part of the programme Summer Sunset which we will be showing here as this year’s summer is “setting”, I wanted to ask you how was your summer this year?
Levi Stoops: My summer has been really busy with work and figuring out my next professional steps. But I have a holiday planned at the end of September, so I still have something of a summer to look forward to.
D.G: This is your debut short film if I am right? Could you tell me more about the process behind the film, where the idea came from and about the actual realisation of it?
L.S: When I first started writing I had a lot of ideas for multiple storylines that were intertwined. One of the storylines was about this couple escaping an island. Eventually I chose to only focus on the story of Jeremy and Aurora and leave the whole context behind. That’s why they’re on a tree bark without it ever being explained. For me, as there’s an amputation scene in the film, it still makes sense that they’re floating around on an amputated object. That’s an example of how we made the film in general, we left a lot of room for it to grow organically. Another example is in the opening scene. In the storyboard, Jeremy was just holding his paddle. I was working on a mock-up for the music with Mick Lemaire, and he said: “you know what would be funny? If Jeremy would be playing with his penis.” And I thought that was just a perfect thing to portray him as this absent child-like figure right from the first shot. Also, people instantly start laughing from the first three seconds of the film because of it.
The way the two characters interact and the specific dynamics between the two, actually came about when we were recording the voices together with Anemone Valcke. The skeleton of the movie existed before the recordings, but the actual meat of the story came about while working on the dialogue. The subtle and not so subtle behaviours of the characters became the center of the film.
D.G: Drijf deals with relationship dynamics, a theme many people can relate to some extent, but it tells the story by blending humor with darker undertones. What inspired you to create the story this way, and why did you choose this particular approach?
L.S: The subtle behaviours and choices of the characters are amplified against the backdrop of these very violent and unforgiving circumstances. The stakes are so high that it becomes crazier and crazier throughout the story for the characters to stay in this relationship dynamic. It makes the film very crude and absurd.
D.G: What influenced the visual choices, and how do you feel the style supports the story and its emotional shifts? What tools/approaches did you use to achieve this style of animation?
L.S: Well, I’ve only ever learned to work with TVPaint, so that’s what we went with for the graphics and animation. I didn’t put that much work in the design of the characters and the background. We stuck to the style from the storyboard I made. The animators and I cleaned it up a bit so it was easier to animate. The bare-bones style kind of works with the crudeness of the story. During the post-production phase I played around with the colours a lot. I spent days getting the feeling of the colour schemes right until -at least for me- it clicked with what I was trying to convey.
D.G: Are there any specific films, directors, or personal experiences that inspired Drijf or that inspire you and your style in general?
L.S: I always say that, when I’m working on a storyboard, I find myself trying to make a Don Hetzfeldt film. As for personal experiences, Drijf and also my new film, are really about myself in the end. Rather in a subconscious than a biographical manner.
D.G: How was the film received by audiences around the world? What was the mostsurprising reaction you have received from an audience so far?
L.S: It’s not really an audience reaction, but winning the Jury Award at Annecy was just crazy. It was only the third festival we got selected to with my small debut film that was written in my living room. I never saw that coming.
I have the feeling that Drijf has a lot of big big fans, but there’s also people who just really don’t like it. There’s not much in between. Most of the people who like it, relate to the deeper storyline about this couple and understand the violence that comes with it in the film. Sometimes people like it, not because they understand the story, but because it reminds them of Happy Tree Friends.
D.G: What is next? I know you are working on a new film, how is that going and when do you expect it to be released?
L.S: We finished my new film Klonter in January and the expected release will be in Octobre. The Belgian première will be at Film Fest Gent and we’re also selected for DOK Leipzig and Valladolid IFF.
Levi Stoops (*1990) lives and works in Brussels, Belgium. After graduating from RITCS (Royal Institute for Theatre, Cinema & Sound) as an animation director he worked as a cook to provide for himself while writing his first animation short. During this time his graduation short ‘D: 729’ was selected on a number of festivals wordwide. Now he made ‘Drijf’, his debut short film as a professional director.
